Аиша – малката мама
Ще кажете: И какво от това, всички бездомни котки са така? Да, но и не… Има няколко особенности: Аиша няма и една годинка и се сблъска с жестокия живот на бездомно коте, а именно стана майка, но това не е най – лошото…
Ние си задаваме безкрайни въпроси, един от тях: Защо има толкова бременни котки до входовете на блоковете, до магазините, до казаните? Защо при положение, че УЖ действа кастрационната програма на гр. Бургас? Която не е започнала от вчера? Ако някой си гледа работата както трябва, няма да има такова отчайващо положение. Защо??? Вие можете ли да отговорите на този въпрос? Ние се досещаме за отговора, но…
Та да продължим по същество. Аиша е с три крака и се бори всеки ден за оцеляването си, а в момента за оцеляването и на бебета си.
В един слънчев ден, слънчев, но не и за нея, тя се крие в двигателя на една кола и губи едното си краче. Човекът, който й го причини, не го е направил нарочно, но и не го е предотвратил. Безразличие и равнодушие, което се среща на всяка крачка и е най – лошия враг на бездомни животни!!!
Аиша не се сърди на хората, тя си примири със съдбата си. Тя все още обича нас, хората. Тя все още търси контакт с тях. Но само малка шепа човеци са й протегнали ръка – по начина, по който те могат – с храна. Но и това вече е под въпрос, защото „другите хора” не я харесват, казват че носила болести и била опасна за техните деца. Защо? Защото Аиша обитава място до „един известен пясъчник”, където играят децата им в един „известен квартал” в „един известен град”. Те са крайно против храненето на бездомни животни. По тази причина хората, обичащи Аиша са принудени да изчакват и да се крият, за да нахранят клетото създание, като най – големите престъпници. За да не бъдат глобени, за да не бъдат оплювани. За съжаление това е реалността в България.
Ако имате малко местенце за Аиша и бебета й, тя ще е безкрайно благодарна, а и ние!
Нуждае се от приемен и постоянен дом!
